Тълкуване на някои имена на тракийски царе
Обяснението на имената на тракийските царе и преди всичко на одриските владетели, е много важен елемент, който доказва , че траките са директните наследници на пеласгите ( атлантите и техните потомци ).
ОДРОЕС – легендарен одриски цар. Както отбелязвам в предишна статия, Одроес означава буквално ЕДРЕЙ, ЕДЪР – както в тракийския свят и в Палестина са наричали исполините, потомци на синовете на Пела-гея, Бялата отвъдморска земя – Атлантида.Употребяваното от Мойсей име АМОРЕИ – ИДВАЩИ ОТ „ОТВЪД МОРЕТО“ обозначава точно тях.
ТЕРЕС – името е идентично с това на Тарас, легендарен герой, син на нимфата Сатирия и на бог Посейдон ( в митологията често евфемизъм, означаващ Атлантида), основал град Таранто( в Пулия), според Павзаний.Това име,указващо и култ към подземните (хтоничните) богове – terra – земя – е свързано с понятията за „ужасен“ в латинските езици – terrible, terrifiant ( фр.), terrificante (ит.).Терес е мъжкият вариант на името,но има и женски – запазен в Зап.Европа – Тереза,Тереса.
КОТИС – името е свързано с това на единия от тримата митични хекатонхейри, синове на Гея и Уран – Кот. Според мен истинският изговор на Кот е Кът ( звукът „ъ“ не може да бъде предаден чрез гръцкия език и е заменен с „о“ ). До този извод е достигнал друг уважаван изследовател – г-н А.Щарапов. Аз отивам по-далеч и превеждам Кът като „пазач“ – от популярния и днес български глагол „кътам“ и субстантива „кът“, от който произлиза „къща“.
РАСКУПОР – писала съм многократно за това име,чийто смисъл е ЦАРСКИ СИН (РАС КУ – ПОР). Името Рез (персийското Реза, индийското Радж, келтското Райън) произлиза от „лъч“ и е добило смисъла на „цар“ – светъл, озарен, сияен. В Етиопия има сакарален планински връх Рас Дашен – Царски Зъб. Езическото име на българския владетел РАСАТЕ , син Борис I, има идентичен смисъл.
РАСКОС – значението е сходно. И днес в българския език съществува идентичното понятие „разкош“, „великолепие“.
ПИТОДОР – буквално „дарен от Питон“. Името е свързано с култа към подземните божества и с посветените им мистерии – на КАБИРИТЕ на о.Самотраки. Светилището в Делфи в най-дълбока древност също се е наричало Питон.
ОЛОР – това име, носено и от бащата на историка Тукидит, потомък на древен тракийски царски род, на латински ( производен от тракийския ) език, означава буквално ЛЕБЕД. Може би понятието „олово“ – БЯЛ метал е свързано смислово с него.Съществува келтско име ОЛОРИН, а на езика на народа ЙОРУБА в Северозападна Нигерия ОЛОРУН е най-могъщият, първичният бог, творец и защитник на доброто. Този народ, чиято територия е разположена не толкова далече от потъналата Атлантида, може би пази спомени и свидетелства за нейните синове,влезли в космогонични те му митове.
МЕНЕГЕН – изключително интересно име, което аз бих превела чрез понятието „meneghino“ – менегин, употребявано и днес в Миланската област и характерно за миланския диалект. То означава “ роден тук“, „местен“, „коренен жител“. Съзираме го и в името ИДОМЕНЕЙ“ на критския цар, внук на Минос, което можем
да тълкуваме като „роден при Ида“, „коренен обитател на Ида“. Менегин е слово, свързано с понятията „име“, “ владение“, „царство“, „време“, „човек“ – същите, които са включени в Минос – Менес – Мин.
СЕВТ – свързвам името Севт с древната традиция, която познаваме преди всичко от римската именна система (а римляните са потомци на траките), родителите да дават за имена на своите синове числителни редни, по реда на тяхното рождение.Това е начин да се подчертае първородството и правото на всеки следващ син върху родовите привилегии, фамилното име и наследството. В този смисъл според мен СЕВТ означава СЕДМИ, същото каквото означава и СЕПТИМИЙ (преминало от своя страна в родово име).
ВОЛОГЕЗ – първоначално смятах, че името може да се разтълкува чрез германското ВОЛФГАНГ – „вълча стъпка“, но се убедих, че то означава само ВЪЛК – ВОЛОКЕС, ВОЛКЕС.
Милена ВЪРБАНОВА
историк, културолог, лингвист,
член на Съюза на българските писатели
