Имената в Илиада: Игра на думи от трьок-българския език
В най-древните епически поеми, оцелели до днес, шумерската Гилгамеш и старогръцката Илиада, човечеството никак не допуска и не може да забележи, че се говори за древния български народ и негови герои. По-древният български митологичен герой Гуруглъй („Син на слепия“, или „Син на могилата“) е фонетична валенция, навлязла в шумерския епос като героя Гилгамеш, в старогръцките митове се нарича Херакъл, в римските легенди Херкулес, а в тюркските легенди е Кьороглу.
Първият стих на Илиадата на старогръцки звучи така: „Менен аейде, теа, Пелеадео Ахилеос“, което в един от различните словореди на превод на български означава „Гнева на Ахила Пелеев, богиньо, възпей“. Каква невероятна изненада – този стих от старогръцки епос от пет думи, има три думи, които се съотнасят към българската древност!!!
1. От същия корен на глагола аейдо – „възпявам, известявам гадаене“ е съществителното аед – „епически поет, певец – сказател“. В онзи древен свят епическите поеми традиционно се представяли пред слушателите театрално, като напевен разказ, придружен със свирене, обикновено на струнен инструмент, тамбура. Но тази старогръцки дума има своята успоредица, определено водеща във времето, трьок-българската дума „хайджия“. Като направим морфемен анализ на тази дума, излиза следното: -джия е флексия, nomina agentis, значение за занятие, занаят, професия. Българското име на римския полководец Аеций е Хайджи Яучи („Певецът воин“), неговата сестра се казва Бинаджи – майка на Атила. -джи се използва и до днес в много думи, примерно като ханджия, хаджия, абаджия, бояджия и др., съответно и във фамилните имена, като Бояджиев, Абаджиев, Казанджиев и т.н. -аей е коренът на думата, обясняващ действието, а х- е предихание в близкоизточните и кавказките говори на българските думи, което се предпоставя в началото на думите. Примерно една от десетките думи за „българин“ – „ас“, от която идва и името на континента Азия, в севернокавказките говори получава предиханието „х“, получава се „хас“/“хаз“, откъдето идва династичното име и етнонима „хаз-ар“ („български човек“). Глаголът аейдо, и днес се използва като междуметие подсказващо движение, начало на действие в български, турски – „хайде, айде“.
2. Ахилеос – главният герой Ахил, получава името си от трьок-българската дума Агил („Бяла област, Светла област, „Балкани“). Буквално тя произлиза от „аг
